Къде да учат българчетата?
Протестите на родители се трансформират в неразделна част от просветителния развой - един тип медийна родителска среща. Но наред с нормалните сюжети от престъпната хроника, с тематиките за тежките раници и за това дали учителите произнасят сакрално-мазохистичната дума „ иго “, в последните дни се зароди един спор, който заслужава сериозна полемика. Става дума за опита на МОН да преструктурира приема в междинните учебни заведения, тъй че намаляващите количества деца да се пренасочат от претрупаните профилирани паралелки към професионалните.
На протест „ против просветителния геноцид “ се подвигна Враца в отбрана на своето учебно заведение „ Христо Ботев “, не закъсня и Русе с елитното „ Баба Тонка “. Обществено безпокойство е обзело и градове като Сливен и Бургас. Министерството повтаря, че всичко ще става последователно, а както знаем, стилът „ Борисов “ е валсова стъпка - две напред, една обратно. Но казусът няма елементарно решение и ще се завръща още веднъж и още веднъж.
От двете страни на барикадата
От едната страна стои желанието на обществените управляващи да вършат просветителна политика. Поглеждат от птичи взор пазара на труда и установяват, че до момента в който едни фрагменти има в обилие, други от ден на ден не доближават. Има математици и знаещи немски, само че няма шлосери и хлебари. При възприетата скица „ парите следват ученика ", която трансформира обществената услуга в нещо като пазарна стока, търсенето се концентрира в елитните учебни заведения, които набъбват неконтролируемо, до момента в който по-скромните техникуми изпадат в циничен кръг - по-малко пари, по-малко качество, още по-малко пари, още по-лошо качество.
Държавата обаче няма смелостта да каже, че цялата тази система е сбъркана, тъй като никакъв свободен пазар няма там, където 99% от образованието е държавен монопол. Има едни сакрални идеологически тематики, които в България непроменяемо будят боязън - наред с „ робството " измежду тях е и пазарът. Само че държавно-монополистичната система на образованието се движи не от конкуренция и битка за качество, а от борба за бройки. А те пък се отпускат съгласно познанства, съгласно политически решения, в случай че щете даже, можем да ги преглеждаме и като функционалност от силата на протестиращи родители.
От другата страна стоят жителите, които виждат обстановката от своята частна позиция. Готов ли си да обречеш детето си да работи цялостен живот като стругар или хлебар? Ами в случай че изиска да учи нещо друго по-нататък? Дето се споделя - от математик хлебар по-лесно се става, до момента в който за противоположното ще видиш много напън. Ясно ли е въобще при този бурно изменящ се свят какво ще е нужно на децата на следващия ден и дали хлябът няма да се прави от роботи? Ако питате мен, най-голямата неустановеност е в това дали въобще се възнамерява децата ти да останат тук. Елитните учебни заведения несъмнено дават повече късмет за емиграция, изключително езиковите профили.
Кратка история на техникума
Самото професионално обучение заслужава обособен размисъл. Техникумите бяха основани по времето на соца поради огромни предприятия по места, които в това време изчезнаха, а страната по този начин и не се реши да влага съществено в преобразуването им. А да правиш професионално обучение за малък бизнес наподобява на абсурдизъм: дребният производител ще назначи трима шлосери, само че къде да се дява цяла паралелка? И то година след година. В последна сметка на шлосерите няма да им остане нищо друго, с изключение на да работят като сервитьори - това ли желаеме?
Аргументите, с които родителите отвръщат министерството, отново са въодушевени от свещения пазар. Как по този начин ще се пречи на свободния избор? Всяко дете би трябвало да следва интереса си, всичко друго ни връща към тоталитарната страна. Впрочем, по-старите евентуално помнят, че по времето на Живков тази тематика беше също толкоз настояща - всички желаеха езикови учебни заведения, а режимът имаше потребност от служащи. Помня, че в един миг бяха въвели едни професионални профили в гимназията, където чрез софтуерни евфемизми учениците се пренасочваха от чантаджийството към действителния бранш - по този начин да вземем за пример кодираното наименование на краваря беше „ оператор на биологична единица “.
Голямото роене
Добре, свободен избор, единствено че в случай че ще е пазар, дано да е чорлав - и родителите да бъдат по този начин положителни да си заплащат за образованието на децата. Кой където желае, колкото, както. Публичното преразпределение на средства допуска политики, а не обслужване на абонаментен принцип. По същия метод беше унищожено висшето обучение: отваряха от ден на ден и повече университети, всеки от тях с всевъзможни специалности. Четири пъти повече магистърски стратегии от бакалавърските, на всички места масовизация на професори, банкет с тройки, битка за всеки студент.
Проф. Ивайло Дичев
Мисля, че е същото в елитните учебни заведения. Просто няма мощ, която да спре процеса на роене - да закрие звена, да окрупнява институции (ако слееш две учебни заведения, единият шеф ще остане без работа, нали по този начин, млади математици?). Никой няма интерес от прекъсване на този развой, тъй като ползите на шефовете и на родителите съответстват. Вярно, че сега бизнесът натиска, само че икономическото раздвижване ще е до време, а просветителните тактики са дълготрайни. Нали помните по какъв начин се присмивахме преди 10-20 години на инженерните специалности, за които нямало бъдеще? Пък и кой тъкмо бизнес, какви хора го съставляват, въз основата на какви изследвания и тактики желаят дограмаджии, а не вулканизатори?
Две вероятни направления
Едната опция е да тръгнем искрено по пазарен път. Да даваме ваучери на фамилиите, които си заплащат налозите, а децата да ги носят където решат. Ако пък бизнесът желае фрагменти, дано бъде по този начин добър да дава стипендии, да подписва контракти и да не ни занимава. Все повече независимост в стратегиите, тласъци за частни учебни заведения, може би някакви квоти за обществено слаби благодарение на филантропски фондове.
Другата посока би предполагала да се върнем към просветителните йерархии, каквито ги знаем от епохи и в които хора като мен още имат вяра. В елитните гимназии би трябвало да се влиза мъчно. Ако внезапно доста деца стартират да покриват високия аршин - отлично. Но следователно би трябвало да вдигнем критерия още повече и по този начин в тези гимназии да влизат още по-добри деца. Принципът се назовава numerus clausus - лимитирана численост места, за които се борят искащите. На толкоз поданици - толкоз бройки за елитната математическа гимназия. И колкото повече искащи има, толкоз по-висок да става критерият. Това би означавало, че парите ще следват качеството, а не броя, че учебното заведение - приблизително или висше - няма да е насила да се бори за повече бройки, а за нещо напълно друго.
Противоестественасимбиоза
Чувам незабавно възраженията. Пазарна шокова терапия в образованието - невероятно, никой политик няма да посмее. Оценка на качеството звучи по-добре, но кой да я прави? Да създадеш подчиненост от хаоса върви срещу третия закон на термодинамиката, нали по този начин, млади физици? Затова, багра се, ще си караме с тази противоестествена симбиоза сред държавен монопол и пазар, ще припламват раздразнения, ще се поправят някакви бройки, а след това полемиката отново ще се връща към въпроса дали отделяме задоволително часове за „ Под игото " …
На протест „ против просветителния геноцид “ се подвигна Враца в отбрана на своето учебно заведение „ Христо Ботев “, не закъсня и Русе с елитното „ Баба Тонка “. Обществено безпокойство е обзело и градове като Сливен и Бургас. Министерството повтаря, че всичко ще става последователно, а както знаем, стилът „ Борисов “ е валсова стъпка - две напред, една обратно. Но казусът няма елементарно решение и ще се завръща още веднъж и още веднъж.
От двете страни на барикадата
От едната страна стои желанието на обществените управляващи да вършат просветителна политика. Поглеждат от птичи взор пазара на труда и установяват, че до момента в който едни фрагменти има в обилие, други от ден на ден не доближават. Има математици и знаещи немски, само че няма шлосери и хлебари. При възприетата скица „ парите следват ученика ", която трансформира обществената услуга в нещо като пазарна стока, търсенето се концентрира в елитните учебни заведения, които набъбват неконтролируемо, до момента в който по-скромните техникуми изпадат в циничен кръг - по-малко пари, по-малко качество, още по-малко пари, още по-лошо качество.
Държавата обаче няма смелостта да каже, че цялата тази система е сбъркана, тъй като никакъв свободен пазар няма там, където 99% от образованието е държавен монопол. Има едни сакрални идеологически тематики, които в България непроменяемо будят боязън - наред с „ робството " измежду тях е и пазарът. Само че държавно-монополистичната система на образованието се движи не от конкуренция и битка за качество, а от борба за бройки. А те пък се отпускат съгласно познанства, съгласно политически решения, в случай че щете даже, можем да ги преглеждаме и като функционалност от силата на протестиращи родители.
От другата страна стоят жителите, които виждат обстановката от своята частна позиция. Готов ли си да обречеш детето си да работи цялостен живот като стругар или хлебар? Ами в случай че изиска да учи нещо друго по-нататък? Дето се споделя - от математик хлебар по-лесно се става, до момента в който за противоположното ще видиш много напън. Ясно ли е въобще при този бурно изменящ се свят какво ще е нужно на децата на следващия ден и дали хлябът няма да се прави от роботи? Ако питате мен, най-голямата неустановеност е в това дали въобще се възнамерява децата ти да останат тук. Елитните учебни заведения несъмнено дават повече късмет за емиграция, изключително езиковите профили.
Кратка история на техникума
Самото професионално обучение заслужава обособен размисъл. Техникумите бяха основани по времето на соца поради огромни предприятия по места, които в това време изчезнаха, а страната по този начин и не се реши да влага съществено в преобразуването им. А да правиш професионално обучение за малък бизнес наподобява на абсурдизъм: дребният производител ще назначи трима шлосери, само че къде да се дява цяла паралелка? И то година след година. В последна сметка на шлосерите няма да им остане нищо друго, с изключение на да работят като сервитьори - това ли желаеме?
Аргументите, с които родителите отвръщат министерството, отново са въодушевени от свещения пазар. Как по този начин ще се пречи на свободния избор? Всяко дете би трябвало да следва интереса си, всичко друго ни връща към тоталитарната страна. Впрочем, по-старите евентуално помнят, че по времето на Живков тази тематика беше също толкоз настояща - всички желаеха езикови учебни заведения, а режимът имаше потребност от служащи. Помня, че в един миг бяха въвели едни професионални профили в гимназията, където чрез софтуерни евфемизми учениците се пренасочваха от чантаджийството към действителния бранш - по този начин да вземем за пример кодираното наименование на краваря беше „ оператор на биологична единица “.
Голямото роене
Добре, свободен избор, единствено че в случай че ще е пазар, дано да е чорлав - и родителите да бъдат по този начин положителни да си заплащат за образованието на децата. Кой където желае, колкото, както. Публичното преразпределение на средства допуска политики, а не обслужване на абонаментен принцип. По същия метод беше унищожено висшето обучение: отваряха от ден на ден и повече университети, всеки от тях с всевъзможни специалности. Четири пъти повече магистърски стратегии от бакалавърските, на всички места масовизация на професори, банкет с тройки, битка за всеки студент.
Проф. Ивайло Дичев
Мисля, че е същото в елитните учебни заведения. Просто няма мощ, която да спре процеса на роене - да закрие звена, да окрупнява институции (ако слееш две учебни заведения, единият шеф ще остане без работа, нали по този начин, млади математици?). Никой няма интерес от прекъсване на този развой, тъй като ползите на шефовете и на родителите съответстват. Вярно, че сега бизнесът натиска, само че икономическото раздвижване ще е до време, а просветителните тактики са дълготрайни. Нали помните по какъв начин се присмивахме преди 10-20 години на инженерните специалности, за които нямало бъдеще? Пък и кой тъкмо бизнес, какви хора го съставляват, въз основата на какви изследвания и тактики желаят дограмаджии, а не вулканизатори?
Две вероятни направления
Едната опция е да тръгнем искрено по пазарен път. Да даваме ваучери на фамилиите, които си заплащат налозите, а децата да ги носят където решат. Ако пък бизнесът желае фрагменти, дано бъде по този начин добър да дава стипендии, да подписва контракти и да не ни занимава. Все повече независимост в стратегиите, тласъци за частни учебни заведения, може би някакви квоти за обществено слаби благодарение на филантропски фондове.
Другата посока би предполагала да се върнем към просветителните йерархии, каквито ги знаем от епохи и в които хора като мен още имат вяра. В елитните гимназии би трябвало да се влиза мъчно. Ако внезапно доста деца стартират да покриват високия аршин - отлично. Но следователно би трябвало да вдигнем критерия още повече и по този начин в тези гимназии да влизат още по-добри деца. Принципът се назовава numerus clausus - лимитирана численост места, за които се борят искащите. На толкоз поданици - толкоз бройки за елитната математическа гимназия. И колкото повече искащи има, толкоз по-висок да става критерият. Това би означавало, че парите ще следват качеството, а не броя, че учебното заведение - приблизително или висше - няма да е насила да се бори за повече бройки, а за нещо напълно друго.
Противоестественасимбиоза
Чувам незабавно възраженията. Пазарна шокова терапия в образованието - невероятно, никой политик няма да посмее. Оценка на качеството звучи по-добре, но кой да я прави? Да създадеш подчиненост от хаоса върви срещу третия закон на термодинамиката, нали по този начин, млади физици? Затова, багра се, ще си караме с тази противоестествена симбиоза сред държавен монопол и пазар, ще припламват раздразнения, ще се поправят някакви бройки, а след това полемиката отново ще се връща към въпроса дали отделяме задоволително часове за „ Под игото " …
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ